Половин век спорт на красотата

Често чуваме :”художествената гимнастика е млад спорт”.

            По-точно е да се каже,че това е спорт на младите,иначе датира от времето на юнашките събори в началото на 20в.,на които девойки и жени са изпълнявали масови композиции с елементи и уреди от художествената гимнастика.През 1931г.на известния юнашки гимнастически събор във Венеция 24 българки играят съчетание с бухалки под формата на българската роза и печелят първото място.Какво предзнаменование!

            Изграждането ни като състезателен спорт започва с идването на московската специалистка Алиса Симеонова през 1950г.като директорка на треньорската школа към ВИФ.Тя обединява специалистите,които преподават гимнастика и дисциплината ритмика- проф.Ана Мирчева, Олга Христова,  балетния педагог Анастас Петров-всички със заслуги в художествената гимнастика.

            Началото на сериозната организация на художествената гимнастика у нас е поставено през 1952г. с провеждането на първото републиканско първенство в Бургас. Няколко амбициозни жени,между които Мария Хаджийска-преподавателка във ВИФ , първата победителка Цветана Атанасова , многократните шампионки Златка Аврамова Пърлева, Юлия Трашлиева и др.,доказват че българката е създадена за спорта на хармонията и великолепието

            На първите три световни първенства българките печелят 1 златен и 5 бронзови медала,което е насърчаващо начало и добра основа за  бъдещите успехи.

            В тези години една жена с мъдрост и голяма амбиция избира най-трудните и непознати пътища и повежда първото ярко съзвездие от български гимнастички към световните върхове.Тя се казваше Жулиета Шишманова- създателката на българската школа по художествена гимнастика. Сега мога да кажа, че съм щастлива,че бях една от нейните състезателки , чрез които тя  наложи новаторски стил в художествената гимнастика.

            По-късно щафетата пое нейната възпитаничка Нешка Робева и заедно с личните треньорки на състезателките от националния отбор постигнаха ненадминати височини.Българска диря оставиха “златните момичета “ Илиана Раева,Анелия Раленкова,Диляна Георгиева, Лили Игнатова, Бианка Панова, Адриана Дунавска,Елизабет Колева, Юлия Байчева,Димитринка Тодорова, Зорница Каленска, Теодора Александрова, както и втората българка (след Мария Гигова) трикратна световна шампионка – Мария Петрова. През цялото време добре им пригласяха ансамбловите отбори,които спечелиха девет пъти световните шампионски титли,шест пъти триумфираха на Стария континент и веднъж завоюваха сребърните медали на Олимпийските игри в Атланта.

            Ако се позовем на цифрите и надникнем във витрината на успехите, ще видим , че от1963 до 2002г. на големи състезания българските гимнастички(жени) са спечелили общо 291 медала , от които 132 златни, 87 сребърни и 72 бронзови.  Девойките за периода 1987-2001г.имат общо 44 медали от които 25 златни, 13 сребърни и 6 бронзови.

            Както всеки спорт и ние имаме дни на успехи и разочарования,на радост и тъга, но когато сме стигнали почти до отчаяние,винаги се появява младо и красиво създание казва:”Ще ни има,ние сме българки”.

            Ето я в началото на новия век вълшебната Симона Пейчева,която за кратко време намери място в световния елит.

            И гимнастичките от ансамбъла спазиха традицията, кaто поднесоха най-хубавия дар за юбилея- сребърен медал от световното първенство в САЩ през 2002г.Но те не са сами. Десетките чудесни млади състезателки от цялата страна и упоритите им треньорки имат подкрепата на голям обществен актив от учители,журналисти, специалисти, любители и не на последно мчсто спонсори.Радваме се на добро държавническо отношение към нашия прекрасен спорт.

            Изминалия път бе дълъг, труден и славен.Нищо от него не е забравено и всички ние ще го преживеем и преосмислим  отново,за да почерпим опит и ново вдъхновение.